Федор Тютчев Она сидела на полу Седи на пода свече

Красимир Георгиев
„ОНА СИДЕЛА НА ПОЛУ...”
Федор Иванович Тютчев (1803-1873 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЕДИ НА ПОДА СВЕЧЕРЕН

Седи на пода свечерен,
над купчина писма се свежда –
и сякаш въглен са студен,
ги взима, хвърля, пак подрежда –

познати книжни словеса –
учудена следи ги, бледа,
така душа от небеса
захвърленото тяло гледа...

О, колко има тук съдби
невъзвратимо изживяни!
О, колко горести, борби,
любови, радости и рани!

Стоя встрани, мълча смутен,
готов на колене да падна,
и страшно тъжен съм – до мен
присъства тази мила сянка.


Ударения
СЕДИ НА ПОДА СВЕЧЕРЕН

Седи́ на по́да свечере́н,
над ку́пчина писма́ се све́жда –
и ся́каш въ́глен са студе́н,
ги взи́ма, хвъ́рля, па́к подре́жда –

позна́ти кни́жни словеса́ –
учу́дена следи́ ги, бле́да,
така́ душа́ от небеса́
захвъ́рленото тя́ло гле́да...

О, ко́лко и́ма ту́к съдби́
невъзврати́мо изживя́ни!
О, ко́лко го́рести, борби́,
любо́ви, ра́дости и ра́ни!

Стоя́ встрани́, мълча́ смуте́н,
гото́в на колене́ да па́дна,
и стра́шно тъ́жен съм – до ме́н
присъ́ства та́зи ми́ла ся́нка.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Федор Тютчев
ОНА СИДЕЛА НА ПОЛУ...

Она сидела на полу
И груду писем разбирала –
И, как остывшую золу,
Брала их в руки и бросала –

Брала знакомые листы
И чудно так на них глядела –
Как души смотрят с высоты
На ими брошенное тело...

О, сколько жизни было тут,
Невозвратимо-пережитой!
О, сколько горестных минут,
Любви и радости убитой!..

Стоял я молча в стороне
И пасть готов был на колени, –
И страшно-грустно стало мне,
Как от присущей милой тени.

               1858 г.




---------------
Руският поет и публицист Фьодор Тютчев (Федор Иванович Тютчев) е роден на 23 ноември/5 декември 1803 г. в селцето Овстуг, близо до Брянск. От 1819 до 1821 г. учи филология в Московския университет, а от 1822 г. отива в Мюнхен и остава в чужбина 22 години. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките от 1857 г. Има философска, символична и лирическа поезия, голяма популярност добиват стиховете му от „Денисьевского цикла”. В статиите си застъпва широко теми, свързани с панславизма. Умира на 27 юли 1873 г.